Източно мислене – западно мислене
Днес прочетох тази статия и се сетих за една друга разлика, която ми прави впечатление – всъщност не знам дали е между северните и южните народи или между западните и източните или между нас българите и всички останали. Става дума за начинът по който приемаме въпроси и задачи. Мога да дам пример за холандците (просто често имам работа с такива), та питаш ги ‘Може ли да се направи…..’, първосигнално казват ‘Да’, в последствие се оказва, че нямат идея какво е това, никога не са се сблъсквали с него, а на всичкото отгоре нямат и желание да се научат. Да но отговорът е даден. Питаш българин за същото нещо, той почти моментално казва ‘Не, няма как да стане’, да ама пусто се вярва повече на чужденците и какво се оказва – то нещото че може да стане, може, но българинът знае как а чужденецът му го прехвърля да го направи защото както вече казах нито има понятие от това, нито има желание да научи.
Слушах и коментари по радиото, как англичаните примерно започват с думите ‘Поздравления, страхотна работа’, но след това започват да обясняват как всъщност това което са похвалили не е това което е било изискано, и какви са начините да се коригира.
Да добре е да има градивна критика, добре е нещата които могат да бъдат свършени да се свършат, но продължавам да се чудя защо ние първо казваме не, въпреки че много добре знаем че може, а при другите народи е точно обратното 
Има нещо общо между източните и западните народи, както и между тези на Север и тези на Юг – всички те носят по една глава на раменете си. Разликата, както всички се сещате е в съдържанието там горе, на трийсетина сантиметра от същите тези рамене
Наистина, ние българите май винаги сме свикнали да отричаме, винаги даваме повече воля на негативното пред позитивното. Абе, много е обширна темата, но като цяло подкрепям преждеговорящия, както и подкрепям напълно Иван Бедров. Само дето както той прекрасно разбира, така и аз добре осъзнавам факта, че основната разлика между нас, балканските субекти и останалите „небалкански“ такива е, че щом има правила, то те НЯМАТ изключения. Въпрос на философия, която аз категорично подкрепям, защото ми е писнало от балканските ни нрави, които все се изкарват повече от папата, а в крайна сметка все са на дъното …
kak edin pat ne pro4etoh nechto hubavo da stava u nas!Ot niakolko meseca imam vazmojnost da sravniavam i vseki den se izumiavam ot red i organizacia ,nechto ,koeto lipsva u nas .Po vaprosa za razlikata :nachia narod ne moje da se otrsi OT STRAHOVETE SI ,TOVA SA VEKOVE NARED .oTKADE DA IMA POLOJITELNA NAGLASA ,KATO VEKOVE E IMALO KOY DA SMA4KVA TRUDA I IDEITE MU.Ako si poslden si loch ,ako si napred ,ima koy da te spane ,da te unichtoji ,da te odumva …Otkade tazi viara ,4e rabotata chte stane ?!Pak si e nacha 4erta da „pobalgariavame „vsi4ko ,nali ?Znaem ot 2 da napravim 200,vsiaka balgarka moje da si uchie dreja ,vseki maj da napravi vino ,da napravi ot nichto nechto .V tazi razvita darjava ,kadeto jiveia kato tribva nechto ,prosto otiva v sasednia magazin i kupuva .Ne si palniat domovete s „bokluci“.nachite hora si paziat nechtata i za sledvachtite pokolenia ,4e niama …4uvstvoto za sahranenie niama da ni napusne tozi vek,zachtoto OCELIAVANETO koy znae dokoga chte ni darji.Kak chte kajech „DA“ kato nikoga ne si siguren ,4e niama koy da ti katurne karuzata ili da ti turi noja vav vrata ,chtoto toku vij si obarkal ne4ii interesi ili „otgore “ ne sa ti naredili da mojech .moeto mnenie e ,4e tozi strah niama da iz4ezne skoro ,Parvi chte go zagubiat tezi koito se rodiat izvan Bagaria ,no te ve4e niama i da sa balgari.
Предполагам че си права @valena, може би е наследено и влачено с векове, но е интересно и защо когато не можеш и не смяташ да правиш нещо казваш ‘да, няма проблеми’
Значи се сещам за един виц. Питали един циганин дали може да свири на акордеон. Той казал: „Абе не съм опитвал, ама сигурно мога“.
Много е смешно, а?
Като си помислиш за доста дейности човек не ги е опитвал, не ги е направил, какво толкова. Като се захване с тях се оказва, че може да ги направи. Аз нали съм с надуто самочувствие си мисля, че мога повечето неща. Айде на акордеон не знам дали ще свиря… Но що да не мога да оправям кранчета на чешма, да сменям контакти, да изолирам ламаринен покрив, да меся тесто и да правя вкусна питка, да плета с две куки (не съм пробвал, ама сигурно мога:) ), да свиря на китара, да тропам на тарамбука, да шия гобленчета (и това не съм пробвал…), да правя сладки със шприц, да докарвам оргазми, опс, за това трябваше да си трая…
Хората някак си смятат, че няма невъзможни неща, затова викат че става, що да не става. Тук малко си сторим едни сложни модели. Ако се пробвам да отворя хипарски бар, то ми трябват еди колко си пари, пък то клиенти няма да има, ще ме рекетират, ще ме крадат, обират, на приятели ще им давам на кредит и после няма да ми връщат парите, сигурно и наема ще ми вдигнат след време, и все разправии и накрая ще фалирам и защо изобщо да се пробвам, я по-добре да кажа че не става.
Е с това да не пробваш не съм съгласна, ама все пак, случаят за който говоря е като да те питам ще ми посвириш ли утре на акордеон, аз ще ти дам пари, ти да ми кажеш да, но всъщност почти да не знаеш що е това акордеон. Мислиш ли че ще съм доволна от резултата? Едва ли, а и не съм убедена че ще платя за това че си казал ‘Да’. И за да няма грешно разбрани, не съм тотално против нито едното, нито с/у другото. Просто е добре да си знаеш какво и за колко време може да направиш и в същото време да не се измъкваш ако знаеш че го можеш
Нека има малко баланс 
Svejo: Никога
Българинът не казва ,, не,, –
за това е оцелявал!
НАПРОТИВ
винаги си казва :
,,Човек никога не знае ,
колко може ..и може ..
още и още!,, (thumb up) (thumb up) (thumb up)