Видовете търговци
. След това веднага започна да ми обяснява за спа центъра дето е ‘ей тук наблизо’, а какви страхотни услуги предлага…, а сега и карти за отстъпка промотирали. .
Винаги съм мислила, че да продаваш е нещо изключително трудно. Предполагам причината е че аз не умея да го правя.Според мен си е нужен талант.Навремето в една фирма ме караха да звъня по телефона за да продавам това, което предлагаше фирмата, макар че ме бяха наели за друго.Е едновременно звъняхме аз и търговецът на отдела, познайте резултата – за мен 0 уговорени срещи, за него над 50%.Но защо се сетих за това. Преди няколко дена в офиса се позвъни. Млад мъж каза че е от театър …. някой си, вече не помня кой и поиска да влезе в офиса ида направи презентация на карта за отстъпки, понеже знам че колегите не се интересуват (този беше третият който идва, но първият на когото аз отварям) му казах че няма смисъл.Той упорства малко като казваше нещо от типа на това, че знаел че няма интерес, ама то интересът трявба да се предизвика, но все пак му отказах съвсем учтиво и познайте - тръгна си и процеди през зъби ‘много жалко за вас’.Вчера обаче се звъни на звънеца от входа. Идва едно момиче и започва с усмивка и леко шеговит тон да ми обяснява как се чудела дали ще познае коя от белите врати (всички апартаменти са с бели врати) ще се отвори. Като гледаш усмихнат човек, колкото и да си учуден защо идва и какво иска му се усмихваш .След това веднага започна да ми обяснява за спа центъра дето е ‘ей тук наблизо’, а какви страхотни услуги предлага…, а сега и карти за отстъпка промотирали.
Ами да ама аз като не ходя в спа центрове, а предпочитам да се разходя из прирородата. Тя и затова има отговор обаче – ама то са различни неща, трябва да опиташ. Започна с подробности да описва какво има в центъра и тя като го е пробвала как се е почуствала.
Ще попитате сигурно защо я слушах все още. По 2 причини: този ден имах малко свободно време и освен това говорейки ми се приближаваше към мен и почти влезе в коридора за да ми обяснява все така усмихната. Сетих се за разни неща които чета от време на време как правят успешните търговци и как не те оставят много да говориш, а в буквалния смисъл на думата настъпват . Като цяло не обичам този тип продажби, но трябва да си призная, че това момиче просто ме развесели като го наблюдавах как си върши работата и определено не успя да ме остави с неприятно чуство когато си тръгна, което не може да се каже за нейния ‘колега’ от театъра преди това. Когато все пак окончателно и отказах, тя си тръгна все така усмихната и ми пожела приятен ден. Може на ум да ме е напсувала дори, но все пак не показа с нищо неприязън. Явно наистина си трябва талант или много тренировки за да тръгнеш да продаваш разни неща. Въпреки че аз отказах, предполагам че тя успешно си върши работата, защото умее да завърже разговор и да те предизвика все пак да отговориш.
А вие можете ли да продавате, как мислите?
